Мастилената торбичка на Sepia officinalis от семейство Sepiidae осигурява кафяв пигмент, наречен сепия.
Когато се чувства застрашена, сепията (риба) отделя тъмна мастилена течност. Цялата мастилена торбичка може да бъде изсушена или мастилото може да бъде изцедено. След това течността се изсушава и се смила на прах.
Изсушената сепия съдържа приблизително:
78% меланин
10% калциев карбонат
7% магнезиев карбонат
2% алкални сулфати и хлориди и
0,8% различни съединения.
Меланинът се състои от група черни пигменти, широко разпространени в животинското и растителното царство, напр. в косата. Съставът на тези пигменти все още не е определен. Сепиомеланинът, присъстващ в сепията, е разтворим в топла каустична поташ, образувайки кафяв разтвор, от който се утаява чрез хидрохлорна киселина или сярна киселина, но не и чрез азотна киселина, разтворим е в амоняк. Това е макромолекула (вероятно смес от макромолекули). Смята се, че Зайделман (1750-1829) – немски художник от Дрезден, е първият, който извлича пигмента с калиев хидроксид, филтрира го и го утаява с хидрохлорна киселина, като по този начин постига по-висока концентрация.
Цветът на пигмента е кафяво-черен. Пигментът се използва предимно за акварелни бои, поради своята прозрачност. Може да избледнее след двугодишно излагане на светлина и въздух.
